7 интересни факта за фигурното пързаляне
Смята се, че фигурното пързаляне към този момент е станало съвсем толкоз известно колкото футбола и хокея. И наред с интереса към този спорт, има доста въпроси за него, а някои от отговорите са много непредвидени. Решихме да ти разкажем повече за този хубав спорт. Ето и някои от неговите секрети:
1. Защо се назовава фигурно пързаляне?
Преди 1990 година с изключение на късите стратегии и свободното пързаляне, кънкьорите е трябвало да вършат наложителни фигури на леда. Те са наречени „ учебни фигури “. Журито би трябвало да оцени участниците според от това какъв брой добре вършат специфични фигури на леда (като кръгове, извивки, промяна на крайници, завои). Резултатът, който получи кънкьорът, е голяма част от крайната оценка, само че с течение на времето смисъла на тази част от програмата понижава, до момента в който най-после е анулирана. Ето за какво фигурното пързаляне се назовава по този начин.
2. Кои детайли са неразрешени?
Всички детайли на фигурното пързаляне са контролирани и кънкьорите нормално не правят в действителност рискови придвижвания, само че има изключения. През 1998 година по време на Олимпийските игри в Нагано французойката Сурия Бонали направи задно салто, неразрешено от разпоредбите. То наподобява много ужасно, а тя направи този детайл повече като митинг, тъй като първоначално пада и осъзнава, че няма късмет да завоюва, тъй че просто желае да направи по-зрелищно представянето си. Освен салта, във фигурното пързаляне не може да правиш и тези придвижвания:
• Скачане върху колегата.
• Серия от 4 или повече скока.
• Завъртане, когато сътрудникът върти колегата си във въздуха към себе си, държейки крайници или ръката му.
• Лежане на леда или докосването му с 2 колена по едно и също време когато и да е на представянето.
• Допълнителни детайли
3. Защо кънкьорите носят чорапогащници над кънките си?
Това в действителност не са чорапогащници, а по-скоро клинчета от разтеглив спандекс. Обикновено ги носят единствено дамите, тъй като: • Основната причина е да предпазят кънките от всевъзможни повреди. Опитват се да употребяват единствено един чифт кънки през целия сезон (защото носенето на нови не е приятно) и по този начин пазят най-важния инструмент в положително положение и скриват минусите на старите си кънки. Друга доста значима причина е да се предотврати развързването на връзките. Ако върху кънките има плат, възможностите това да се случи са извънредно ниски. Напоследък обаче кънкьорите слагат лента върху връзките, само че е мъчно да се забележи. Освен това някои кънкьори го вършат, с цел да създадат краката си по-дълги, в сравнение с в реалност са. Те мислят, че кънките вършат краката да наподобяват по-къси и този дребен трик им оказва помощ.
4. Как не се замайват от всички скокове и завъртания?
Те в действителност се усещат замаяни, само че не толкоз, колкото елементарен човек. Вестибуларната система на професионалния кънкьор привиква с необикновените позиции на тялото по време на многогодишната процедура. Така могат да вършат голям брой завъртания, скокове и други детайли в границите на едно показване. Алексей Мишин, съветски треньор по фигурно пързаляне, е създал специфична машина за трениране на вестибуларната система - въртящ се кръг, който оказва помощ да се поддържа баланс и приготвя кънкьорите да скачат по леда.
5. Кои са най-трудните скокове?
Когато вършат скокове, кънкьорите би трябвало да се оправят с мощни гравитационни сили, които могат да бъдат съпоставени с летенето в космоса.Мъжете, които се състезават сами, към този момент могат да вършат четворни скокове, които дават най-високи резултати. Натан Чен е първият човек, който прави 6 четворни скока в една стратегия. Мъжете могат да вършат всевъзможни четворни скокове, като се изключи аксел. Сред дамите четворните скокове към момента не са позволени - първата дама, която е направила подобен, е Мики Андо от Япония, само че същинските шампионки в четворните скокове са младите девойки от Русия Александра Трусова и Анна Щербакова. Тройният аксел би трябвало да бъде самостоятелен настрана. Това е единственият скок, който се прави с политане напред. Акселът има в допълнение 0.5 въртене във въздуха точно поради това. Това е повода, заради която никой кънкьор в действителност не е направил четворен аксел. Повечето мъже могат да вършат троен аксел, а едвам няколко дами са го правили в историята на фигурното пързаляне.
6. Има надпревари за мъже, дами и двойки. Има ли други типове?
Да, има. Има 5 дисциплини по фигурно пързаляне: мъже, дами, двойки, танци на лед и синхронизирано пързаляне. Последното не е включено в листата на формалните надпревари, само че за него има настрана състезание. От 2014 година насам е включено отборно пързаляне. Съществува и различен тип съревнование с две двойки на леда. Популярно е в Канада и Съединени американски щати, само че няма интернационалните надпревари.
7. Кой има максимален брой трофеи в историята?
• Соня Хени от Норвегия е безспорен водач измежду дамите - тя е била олимпийска шампионка три пъти подред през 1928, 1932 и 1936 година.
• Сред мъжете Гилиз Графщром има максимален брой златни медали: 3 златни и 1 сребърен. Евгений Плюшченко също заслужава да се спомене, защото има 4 олимпийски медала - самичък и отборни златни медали, както и 2 сребърни медала.
• Теса Върчю и Скот Мойр са първенци в танци на лед - трикратни олимпийски първенци (през 2010 и 2018 сами и още веднъж през 2018 заедно).
• Ирина Роднина дружно с Алексей Уланов и Александър Зайцев е трикратна олимпийска шампионка по двойки.
• Кънкьорите от Русия са станали спечелили във всички вероятни дисциплини, които в миналото са съществували в спорта.
Инфо: www.dama.bg
